Бележки по корейска граматика

Корейските частици имат по две форми. Коя ще използваш, зависи от последния звук на предходната дума.

Корейската сричка може да завършва със съгласна. Тази крайна съгласна се нарича 받침 (патчим).

학교 завършва на ㅛ — гласна. Няма патчим. 학생 завършва на ㅇ — съгласна. Има патчим.

Повечето частици имат две форми, по една за всеки случай. Правилото е винаги едно и също: формата, която започва със съгласна, върви след гласна, а формата, която започва с гласна — след съгласна. Корейският избягва сблъсъка на две гласни или на две съгласни.

Не е нужно да помниш коя е коя. Кажи го на глас — грешната форма се произнася трудно.

• 학교가hakgyo-gaучилище (подлог)завършва на гласна → 가
• 학생이haksaeng-iученик (подлог)завършва на съгласна → 이
• 커피를keopi-reulкафе (допълнение)завършва на гласна → 를
• 물을mul-eulвода (допълнение)завършва на съгласна → 을

ㄹ се брои за съгласна, така че 물 взима 을 — макар че и с двете форми звучи гладко.

Посочва за какво се отнася изречението. На български най-често от това не остава нищо.

은/는 обявява темата: „що се отнася до X…“. Българският няма съответна частица, затова в превода тя обикновено изчезва.

След съгласна използвай 은, след гласна 는.

Три задачи: 1. Въвеждане на това, за което говориш — 저는 학생입니다. 2. Противопоставяне на две неща — 커피는 좋아해요. 차는 안 좋아해요. 3. Връщане към нещо вече известно — щом нещо е установено, взима 은/는.

• 저는 미국 사람입니다.jeo-neun miguk saram-imnida.Аз съм американец.
• 오늘은 바빠요.oneul-eun bappayo.Днес съм зает.що се отнася до днес — с намек, че другите дни са различни
• 형은 의사이고 동생은 학생이에요.hyeong-eun uisa-igo dongsaeng-eun haksaeng-ieyo.По-големият ми брат е лекар, а по-малкият — ученик.противопоставяне

Посочва кой или какво върши действието, особено когато това е новата информация.

이/가 отбелязва граматическия подлог. След съгласна използвай 이, след гласна 가.

Посягай към 이/가, когато подлогът е новото или това, което точно сега отделяш:

누가 왔어요? — 친구가 왔어요. Кой дойде? — Дойде приятел.

Отговорът на въпрос „кой / какво“ почти винаги взима 이/가, никога 은/는. Самата въпросителна дума също взима 이/가 — 누가, 뭐가.

• 비가 와요.bi-ga wayo.Вали дъжд.буквално: дъждът идва
• 이름이 뭐예요?ireum-i mwoyeyo?Как се казваш?
• 시간이 없어요.sigan-i eopseoyo.Нямам време.

Старата информация взима 은/는. Новата взима 이/가.

Това е най-трудното нещо в корейския в началото и никое правило не покрива всички случаи. Но една мисъл покрива повечето.

이/가 въвежда. 은/는 продължава.

옛날에 한 남자가 살았어요. Някога живял един мъж. ← първо споменаване: 가 그 남자는 아주 가난했어요. Този мъж бил много беден. ← вече известен: 는

В разговора е същото. Влизаш и някой пита какво е станало — новото нещо взима 가. Щом вече е на масата, минава на 는.

Второто нещо: при противопоставяне 은/는 винаги печели. Дори съвсем ново съществително взима 는, ако го поставяш срещу нещо друго.

Грешка тук не те прави неразбираем. Просто звучиш така, сякаш без причина подчертаваш нещо странно.

• 한국 음식이 맛있어요.hanguk eumsik-i masisseoyo.Корейската храна е вкусна.констатация на факт, ново (가)
• 한국 음식은 맛있어요.hanguk eumsik-eun masisseoyo.Корейската храна (за разлика от друга) е вкусна.подсказва сравнение (는)

Начинаещите прекаляват с 은/는, защото го учат първо. Когато просто констатираш факт и се колебаеш, 이/가 е по-безопасно.

Посочва предмета на действието. 을 след съгласна, 를 след гласна.

Корейският слага глагола накрая, така че допълнението е преди него:

저는 책을 읽어요. Аз книга чета.

Понеже частицата казва кое е допълнението, редът може да се мести без недоразумение. 책을 저는 읽어요 пак значи „чета книга“ — необичайно, но ясно.

В разговорната реч 을/를 често изчезва напълно: 밥 먹었어? „Яде ли?“. Това е нормално, не е немарливо.

• 물을 마셔요.mul-eul masyeoyo.Пия вода.
• 한국어를 배워요.hangugeo-reul baewoyo.Уча корейски.
• 친구를 만났어요.chingu-reul mannasseoyo.Срещнах се с приятел.만나다 взима 를, за разлика от българското „срещам се с“

Мястото, към което отиваш, мястото, където нещо е, или точка във времето.

에 има само една форма — няма двойка според патчим.

Три употреби: 1. Цел с 가다 / 오다 — 학교에 가요. 2. Съществуване с 있다 / 없다 — 집에 있어요. 3. Време — 세 시에 만나요.

Ключово е различаването от 에서 (следващата бележка): 에 е мястото, където нещо *е* или *накъде отива*; 에서 е мястото, където нещо *се случва*.

• 학교에 가요.hakgyo-e gayo.Отивам на училище.
• 책상 위에 있어요.chaeksang wi-e isseoyo.На бюрото е.
• 월요일에 시작해요.woryoil-e sijakhaeyo.Започва в понеделник.

오늘, 내일, 어제 и 지금 никога не взимат 에. 오늘에 갔어요 е грешно — просто 오늘 갔어요.

Мястото, на което се извършва действието, или мястото, от което си дошъл.

에서 отбелязва мястото на действието:

집에서 공부해요. Уча вкъщи.

Сравни с 에:

집에 있어요. Вкъщи съм. ← съществуване 집에서 먹어요. Ям вкъщи. ← действие

Попитай се дали глаголът е нещо, което *правиш*. 있다, 없다, 살다 и 가다 взимат 에. Всичко, което вършиш активно, взима 에서.

에서 значи и „от“ някакво място: 한국에서 왔어요. Дойдох от Корея.

• 카페에서 일해요.kape-eseo ilhaeyo.Работя в кафене.
• 어디에서 왔어요?eodi-eseo wasseoyo?Откъде си?
• 집에서 학교까지 30분이에요.jib-eseo hakgyo-kkaji samsip-bun-ieyo.От вкъщи до училището са 30 минути.

살다 (живея) взима 에 или 에서 според изречението: 서울에 살아요 е обичайната форма.

Дали глаголът описва съществуване и движение, или някакво действие? Това решава.

Един тест урежда почти всеки случай.

Можеш ли да си представиш това действие да се случва вътре в това място?

도서관에서 공부해요. Ученето се случва в библиотеката. → 에서 도서관에 가요. Отиването не се случва вътре — там свършва. → 에

Глаголи с 에: 가다, 오다, 있다, 없다, 살다, 다니다, 도착하다. Глаголи с 에서: 공부하다, 일하다, 먹다, 만나다, 놀다, 사다 и повечето останали.

Грешка тук е една от най-биещите на очи грешки на начинаещите — и същевременно една от най-лесните за поправяне.

• 식당에 가서 밥을 먹었어요.sikdang-e gaseo bab-eul meogeosseoyo.Отидох в ресторанта и ядох.отивам → 에
• 식당에서 밥을 먹었어요.sikdang-eseo bab-eul meogeosseoyo.Ядох в ресторанта.ям → 에서

Средството, което използваш, посоката, в която вървиш, или езикът, на който говориш.

След съгласна използвай 으로, след гласна 로. ㄹ е изключение — взима 로, не 으로 (서울로, не 서울으로).

Три употреби: 1. Средство или инструмент — 젓가락으로 먹어요. Ям с пръчици. 2. Посока — 왼쪽으로 가세요. Моля, вървете наляво. 3. Език или материал — 한국어로 말해요. Говоря на корейски.

Посоката с 로 е по-хлабава от целта с 에. 학교에 가요 значи, че стигаш до училището; 학교로 가요 — че се движиш натам.

• 버스로 가요.beoseu-ro gayo.Пътувам с автобус.
• 이걸로 주세요.igeol-lo juseyo.Ще взема това, моля.
• 영어로 써 주세요.yeongeo-ro sseo juseyo.Моля, напишете го на английски.

Съществителните, завършващи на ㄹ, губят 으: 지하철로, 연필로, 서울로.

Три начина за „и“ между съществителни. Различават се по регистър, не по значение.

И трите свързват съществителни и трите значат също „с“.

와 / 과 писмено, официално. 와 след гласна, 과 след съгласна. 하고 неутрално, много често в говора. Само една форма. (이)랑 разговорно, свободно. 이랑 след съгласна, 랑 след гласна.

Забележи, че 와/과 работи наопаки спрямо повечето частици — 와 започва с гласен звук (ㅇ е нямо), а върви след гласна; 과 започва със съгласна, а върви след съгласна. Точно това трябва да се научи наизуст.

Тези трите свързват само съществителни. За свързване на две изречения ти трябва -고 (виж бележката за свързващите окончания).

• 커피와 빵keopi-wa ppangкафе и хляб
• 친구하고 갔어요.chingu-hago gasseoyo.Отидох с приятел.
• 동생이랑 놀았어요.dongsaeng-irang norasseoyo.Играх с по-малкия си брат.

Не използвай 와/과 за свързване на изречения. „Ядох и излязох“ иска -고, не 과.

Заменя 은/는, 이/가 и 을/를, вместо да се наслагва върху тях.

도 значи „също“. Една форма, без двойка според патчим.

Най-важното е какво прави с другите частици. 도 заменя частиците за тема, подлог и допълнение:

저는 학생이에요. → 저도 학생이에요. (не 저는도) 커피를 마셔요. → 커피도 마셔요. (не 커피를도)

Но се наслагва върху частиците за място:

학교에도 갔어요. Отидох и до училището. 집에서도 공부해요. Уча и вкъщи.

В отрицателно изречение 도 значи „също не“: 저도 안 갔어요. И аз не отидох.

• 저도 가고 싶어요.jeo-do gago sipeoyo.И аз искам да отида.
• 이것도 주세요.igeot-do juseyo.И това, моля.
• 한 명도 없어요.han myeong-do eopseoyo.Няма нито един човек.

Ограничава до едно нещо. Както 도, заменя частиците за подлог и допълнение.

만 значи „само“ или „единствено“. Една форма.

Както 도, изтласква 은/는, 이/가, 을/를:

물만 마셔요. Пия само вода. (не 물을만)

И както 도, се наслагва върху частиците за място: 집에서만 공부해요.

Често ще видиш 만 заедно с 있다: 하나만 있어요. Има само едно.

• 한 번만 해 주세요.han beon-man hae juseyo.Моля, направи го само веднъж.
• 너만 알고 있어.neo-man algo isseo.Задръж го за себе си.буквално: само ти знаеш за това

Отбелязва принадлежност и в говора обикновено се изпуска.

의 свързва две съществителни: A의 B значи „B на A“.

친구의 책 книгата на приятеля ми

Във всекидневната реч обикновено се изпуска — 친구 책 звучи по-естествено. Пази го за писмения текст и навсякъде, където изпускането би било двусмислено.

Две съкращения си струва да запомниш, защото са много чести:

저의 → 제 моят (скромно) 나의 → 내 моят (разговорно)

Когато 의 е частица, се произнася като 에, не като 의. 친구의 звучи като 친구에.

• 제 이름은 민수예요.je ireum-eun Minsu-yeyo.Казвам се Минсу.
• 한국의 역사hanguk-ui yeoksaисторията на Корея

Човекът, който получава нещо. 에 е за места; за хора трябват тези.

Корейският не използва 에 при хора. Да дадеш книга на приятел иска 에게 или 한테.

에게 писмено и официално 한테 говоримо и разговорно — същото значение 께 почтително, към някой по-възрастен или по-високопоставен

Добави 서, за да обърнеш посоката: 친구한테서 받았어요. Получих го от приятел.

Глаголът решава кое ти трябва. 주다 (давам), 보내다 (изпращам), 말하다 (казвам), 전화하다 (обаждам се) — всички взимат така отбелязан човек.

• 친구한테 전화했어요.chingu-hante jeonhwahaesseoyo.Обадих се на приятел.
• 선생님께 여쭤봤어요.seonsaengnim-kke yeojjwobwasseoyo.Попитах учителя.почтителното 께 със скромното 여쭤보다

학교에 갔어요 (място), но 선생님한테 갔어요 (човек). Употребата на 에 при човек е явна грешка.

Отрязък във времето или в пространството. Често се използват по двойка.

부터 отбелязва началната точка, 까지 — крайната. И двете имат по една форма.

За време използвай 부터 … 까지: 아홉 시부터 여섯 시까지 일해요.

За място използвай 에서 … 까지: 집에서 학교까지 걸어가요.

Тази разлика има значение. 집부터 звучи необичайно; 집에서 е това, което наистина се казва.

Само 까지 може да значи и „дори“: 너까지? Дори ти?

• 월요일부터 금요일까지woryoil-buteo geumyoil-kkajiот понеделник до петък
• 언제까지 해야 돼요?eonje-kkaji haeya dwaeyo?До кога да го направя?

Най-официалното окончание във всекидневна употреба. Новини, презентации, армия, обслужване на клиенти.

Към основа, завършваща на съгласна, добави -습니다; към завършваща на гласна — -ㅂ니다.

먹다 → 먹습니다 가다 → 갑니다

При въпрос 다 се сменя с 까: 갑니까?

Това е регистърът на съобщенията и на първите срещи. Между познати звучи вдървено, почти казармено. Повечето учащи трябва първо да овладеят свободно -아요/-어요, а -습니다 да използват при представяне и в официални текстове.

입니다 е същото окончание върху 이다 (съм): 저는 학생입니다.

• 안녕하십니까?annyeonghasimnikka?Добър ден. (официално)
• 감사합니다.gamsahamnida.Благодаря.
• 잘 모르겠습니다.jal moreugesseumnida.Не съм сигурен.

Окончанието, което ще използваш най-често. Учтиво, но не вдървено.

Погледни последната гласна на глаголната основа.

ㅏ или ㅗ → -아요 받다 → 받아요, 좋다 → 좋아요 каквото и да е друго → -어요 먹다 → 먹어요, 읽다 → 읽어요 하다 → 해요 공부하다 → 공부해요

Много основи се свиват: 가다 → 가요 (не 가아요), 오다 → 와요, 보다 → 봐요.

Една и съща форма върши четири задачи. Променя се само интонацията:

가요. Отивам. изявление 가요? Отиваш ли? въпрос 가요! Да вървим. предложение 가요. Върви. молба

Затова си струва това окончание да се овладее както трябва, преди да се хванеш за каквото и да било друго.

• 어디 가요?eodi gayo?Къде отиваш?
• 같이 먹어요.gachi meogeoyo.Да хапнем заедно.
• 괜찮아요.gwaenchanayo.Няма нищо.

Корейските глаголи сменят окончанието си според отношението ти със слушащия. Грешният избор е грешка, която хората забелязват.

Едно и също изречение има няколко форми:

갑니다 официална съобщения, непознати, служебни неща 가요 учтива по подразбиране — към възрастни, с които не си близък 가 разговорна (반말) близки, по-млади, роднини

Грешка тук не е граматическа, а социална. Употребата на 반말 към някой по-възрастен или току-що срещнат е неучтива по начин, по който сгрешена частица никога не е.

Безопасно правило за учащия: говори на всички с 요, докато другият сам не предложи да го оставите (말 놓으세요). Никой не се обижда, че му говорят учтиво.

Има и отделно почтително -시-, което издига *подлога*, а не слушащия: 선생님이 가세요. С това можеш да се заемеш по-късно; то не се припокрива с горното.

• 어디 가세요?eodi gaseyo?Къде отивате? (към някой по-възрастен)
• 어디 가요?eodi gayo?Къде отиваш? (учтиво, по подразбиране)
• 어디 가?eodi ga?Къде отиваш? (към близък)

Не смесвай степените в един разговор. Преминаването от 요 към 반말 по средата се чете като внезапен хлад или прекалена фамилиарност.

Корейският е подлог–допълнение–сказуемо, а частиците значат повече от реда.

Българският по същество е П–С–Д. Корейският е П–Д–С.

저는 커피를 마셔요. Аз кафе пия.

Понеже всяко съществително носи частица, която казва каква роля играе, редът преди глагола е свободен. Всички тези изречения са правилни:

저는 커피를 마셔요. 커피를 저는 마셔요. 저는 마셔요, 커피를.

Само едно е непроменливо: глаголът завършва изречението. Всичко останало може да се мести за подчертаване.

Това има практическа последица при слушането. Най-важната дума — глаголът и това дали е отречен — идва накрая. Не можеш да започнеш да превеждаш, докато изречението не свърши. Който се опитва да превежда, докато слуша, винаги изостава.

• 저는 어제 친구를 만났어요.jeo-neun eoje chingu-reul mannasseoyo.Вчера срещнах приятел.
• 어제 저는 친구를 만났어요.eoje jeo-neun chingu-reul mannasseoyo.Вчера аз срещнах приятел.същото значение, с ударение върху времето

Два начина за „и“. Единият е изброяване, другият е причина или последователност.

-고 просто изброява. Двете половини са независими.

밥을 먹고 커피를 마셨어요. Ядох и пих кафе.

-아서 / -어서 ги свързва причинно или последователно. Първото трябва да се случи, за да има смисъл второто.

배가 고파서 밥을 먹었어요. Бях гладен, затова ядох.

Разликата се вижда най-добре при глаголите за движение:

학교에 가고 공부했어요. Отидох на училище. И освен това учих (може би другаде). 학교에 가서 공부했어요. Отидох на училище и учих там.

Изборът на гласната работи както при -아요/-어요: ㅏ/ㅗ взимат -아서, останалите -어서, а 하다 става 해서.

Едно ограничение си струва да се знае: -아서/어서 не може да носи минало време в първата част. 먹었어서 е грешно — времето стои само на последния глагол.

• 늦어서 죄송합니다.neujeoseo joesonghamnida.Извинявай за закъснението.
• 싸고 맛있어요.ssago masisseoyo.Евтино е и е вкусно.
• 친구를 만나서 영화를 봤어요.chingu-reul mannaseo yeonghwa-reul bwasseoyo.Срещнах приятел и гледахме филм.

-아서/어서 не може да дава причина за заповед или предложение. „Студено е, затова затвори прозореца“ иска -(으)니까, не -어서.